Много рядко зарязвам книги, но съм със сериозното желание да го направя с тази книга.
Концепцията ми се стори много готина и интересна. Човек, който се раждава отново и отново, но не като прераждане, а като преживяване. Отново в една и съща година и при едни и същи обстоятелства. Част от по-голяма група от хора, които имат същите възможности.
Но “Първите петнайсет живота на Хари Август” има прекалено много логически дупки, които почват още съвсем рано да се появяват. Няма да ги коментирам, за да не разкривам детайли от книгата, но има разни предавания на информации и действия, които не би трябвало да могат да се случат, ако се преповтаря живота ( а не преражда ).
Друго, което ми направи кофти впечатление е липсата на качествена хронология. Много ме натоварва прескачането от различните животи без ясна цел и причина. Гледаме първия живот, после десетия, после четвъртия, после втория… трудно може да се следи историята. И една от причините е следващата ми забележка.
Няма развитие на героя. Да, научава едни езици и трупа някаква психическа устойчивост, но този Хари е там просто, за да движи цялата история и нищо покрай него не се усеща като човек, който помърдява. Празен персонаж без никакво развитие за половин книга.
Дори не искам да споменавам страничните герои в книгата. До толкова са скучни и безсмислени, че дори не съм запомнил и едно име. Ако трябва да бъда честен.. прочел съм половин книга и почти не мога да преразкажа какво съм чел. Скучно.
