Експанзията 4та книга

Още една книга от поредицата! Започва се!

Това е една от най-реалистичните поредици, които съм чел. Това, което ми направи впечатление сега (в рамките на първите 50 страници) е нещо, което изглежда възможно да се случи и по принцип - корпорациите да решат, че могат да си приобщават планети.

Тук има една философска тема, върху която често съм си мислел. Хората сме решили, че не може просто някой да отиде на някое небесно тяло и да забие знамето, заявявайки, че си е негово. Но защо да не? В смисъл.. как колективно ще решим, че други няма да имат правото да вземат нещо, което не е на никой така или иначе?

Космоса е достатъчно грамаден за всички. Не вярвам, че ще си остане този толеранс завинаги. Лошото е, че както и в книгата, така и в реалността очаквам корпорациите да играят на наднационално ниво и нищо чудно да видим такива, които си присвояват астероиди, луни или планети. Някога в бъдещето виждам Самсунг астероиди.

Няма спор, че е една от най-добрите фантастиките, които съм чел. Експанзията е сериозно четиво. Има обаче едни неща, които ме карат да се замисля.

  • Големите корпорации ще имат възможностите и амбицията да се насочат към Космоса и дълбочината му. Сигурен съм, че когато технологията се развие достатъчно - spaceX, Blue Origin и т.н. ще се отправят към експлоатирането на ресурсите горе.

    Мисля си, че ако държавите не поставят някакви по-конкретни регулации или не започнат да участват пряко в процеса, може да настъпи сериозна доминация на няколко играча. Нещо, което виждаме във всяка сфера. Може би субсидиране или някакъв тип контрол.

  • В самата книга на моменти героите ми идват много наивни. Холдън има възможност да прави г/д каквото си иска, но избира за пореден път да направи “правилното нещо”. Най-доброто решение не винаги е доброто решение.

Приключих книгата. Чудесна като предните 3 книги, но тази имаше някои откровени моменти, в които ме ми се стори нелогично. Действията на Холдън бяха много наивни по много параграфи и отношението на Мъртри към цялата ситуация ми се струва изкуствено.

Въпреки това ми хареса книгата. По-слаба от предните, но чудесна сама по себе си.